Ако Великото преселение на народите (400 сл.Хр. – 800 сл.Хр.)

 Ако Великото преселение на народите (400 сл.Хр. – 800 сл.Хр.) е било поради естествени катаклизми и търсене на обикновени условия за аграрни занаят, то Великото преселение 2, каквото човечеството ни претърпява през днешния ден, е отново за занаят, само че не в търсене на плодородна земя, а на свободни ниши за високи технологии, медицина и благоприятни условия за използване на нови инженерни решения. Страните от Европейския съюз са издали единствено за една година 20 979 сини карти на висшисти от страни, които им дават право на работа в него. Те са най-вече за наемане в областта на опазването на здравето, високите технологии и науката. От тях 85% са за Германия. България е на осмо място по апетит за експерти и издаване на така наречен сини карти за работа. И в нашата страна, както в множеството европейски, те са за IT експерти и инженери най-вече от Индия. Дотук нищо отвън нормата. Освен обстоятелството, че експертите от трети страни, които се насочват към България, на процедура отиват да работят в дъщерни задгранични компании у нас, само че не и за български. Истината е, че експертите, и то положителните, са там, където заплащането е по-високо, т.е. индийските инженери и компютърни експерти единствено спят и се хранят в нашата страна. Те се трудят и дават интелектуалния си капацитет за задгранични корпорации, които заплащат добре, въпреки и една концепция по-малко, в сравнение с в личните си страни. В същото време страната ни все по този начин остава оголена откъм високо образовани софтуерно и медицински експерти, които имат капацитет да дадат всичко от себе си за своя шеф, по този начин, както се изисква и се дава на всички места в развития свят. За разлика от останалите страни от Европейския съюз България е най-бедната, с най-ниски заплати като цяло и с най-лошо обезпечена база, която да подкрепя работата на кадърните фрагменти. Не е загадка, че у нас остават тези от младежите, които нямат задоволително добра подготовка, с цел да заминат в чужбина, или пък шепа юпита, които са съумели да се устроят на работа в задгранична компания. Малцина са тези, които настояват, че са към момента тук поради единия национализъм, само че е незабележим броят на тези от тях, които в действителност са имали преференциални оферти, само че са ги отказали. Всяко друго изказване е напразно надуване на мускули. Защото при отворените граници в този момент и опциите за добра кариера при положително обучение и подготовка са неща, които естествено притеглят младежите. И изцяло основателно. Защото всеки родител желае добър и заслужен живот за своите деца. Преди години, незабавно след смяната, вдовицата на Райко Алексиев – Веса Алексиева, съобщи в едно изявление, че за нея родината е страната, която е дала опция на децата й да порастват и да се осъществят като почтени хора. Тя имаше поради Германия, където беше съумяла да се измъкне от клещите на режима след убийството на брачна половинка си. За изявлението й я упрекнаха за „ родоотстъпница “. Дали близо три десетилетия по-късно някой ще дръзне да каже, че тя не е права?! Дали някой ще смее да ругатни и тези, които отпътуват в този момент, с цел да обезпечат по-добро бъдеще за децата си?